На тази страница

Прочетете тази страница на английски

Автоматичен машинен превод на тази английска страница, който още не е проверен от носител на езика.

Безплатен редактиран том от Society for the Teaching of Psychology (2026, ISBN 978-1-941804-82-7), който организира генеративния AI курс по курс, а не инструмент по инструмент. Психологията доставя респондентите на много проучвания за използване на AI, без да бъде техен предмет; тази книга е контрапримерът — с 21 глави за курсове плюс увод и заключение в 255 страници.

Аргументът, който книгата излага

Изходната точка на редакторите е, че преподавателите по психология са необичайно добре поставени да преподават използването на AI, защото дисциплината вече учи на преценка за измерването, доказателствата и човешкото поведение. Твърдението им е по-тясно от „AI грамотността има значение“. То е, че AI грамотността се развива поетапно: студентите не просто я имат или я нямат, а я придобиват чрез поетапен достъп, рефлексия и обратна връзка.

Следват три ангажимента в дизайна и повечето глави въплъщават поне един от тях. Поетапвайте какво могат да правят студентите с даден инструмент, преминавайки от насочено използване към самостоятелно, докато преценката се развива. Свързвайте използването с проверка, така че твърдение, направено с модел, да трябва да бъде сверено с източник и показано. Определяйте успеха като преценка кога и дали да се използва инструментът, а не като гладкост в работата с него.

Структурата е аргументът. Главите са групирани по курса, който преподавателят предстои да води — основополагащи и междудисциплинни, клинични и консултативни, изследователски методи и статистика — а не по инструмент, възможност или институционална политика.

Раздел I: основополагащи и междудисциплинни курсове

  • Достъпът е първият проблем, не инструментът (Slade и Hyk). Студенти, които идват без предишен опит с AI, са ощетени двойно: липсва им умението да формулират подкани и липсва им преценката кога един гладък отговор е грешен. Главата преподава инженерство на подканите заедно с отворени хранилища за многократни подкани и третира това обучение като мярка за справедливост. Авторът разкрива финансов интерес в компания, която комерсиализира образователен AI.
  • AI като генератор на съдържание за преподаване (Corcoran). Случаят на употреба в главата е собствената подготовка на преподавателя: визуални материали, примери, задачи и други преподавателски стимули, генерирани спрямо заявена цел. Аргументът е, че персонализацията спрямо тази цел, а не новостта, прави изхода полезен. Главата настоява и студентите да бъдат учени за AI — неговите ограничения и етика — а не просто да им бъде подаван.
  • Уменията за учене като мост към теорията (Costa). В курс от горно ниво за учене и памет студентите използват AI инструменти за учене и след това съпоставят какво правят инструментите с разпределената практика и извличането. Дизайнът прави психологията предмет, а инструмента — образеца, което е най-чистият начин да се преподава курс, чието съдържание е науката за ученето, която инструментите твърдят, че прилагат.
  • Приложен проект за промяна на поведение (Emanuel). Студентите провеждат проект за промяна на здравно поведение с AI система като треньор. Рефлексиите им отделят какво е проработило — незабавни, персонализирани, неиздаващи присъда предложения — от какво не е: липса на емпатия и правдоподобна дезинформация за здравето. Главата е една от малкото, които поставят модел в роля, в която грешката има цена.
  • AI като треньор по дебати (Jackson). Курс от горно ниво по социална психология използва модел, за да картографира аргументи, да извежда контрааргументи и да репетира опровержения преди публичен дебат, като всяко твърдение се сверява с рецензирани източници. От писмените рефлексии 75% намират модела поне умерено полезен в подготовката, а 35% са силно положителни; около 10% намират малка полза, най-вече защото моделът произвежда общи аргументи или грешки, поднесени уверено. По-късната итерация добавя план за подготовка от една страница и регистър на доказателствата, свързващ всяко твърдение с източник.
  • Чатбот за курса с ангажименти за обратна връзка (Lee, Nam и Wages). Чатбот, изграден за „Увод в психологията“, „Изследователски методи“ и „Стажантство по психология“, подпомага мозъчни атаки по теми, усъвършенстване на изследователски въпроси и структура на разработката. Авторите съобщават 124 студенти в анкетата преди теста и 25% честота на отговорите след теста, така че доказателствата за резултати са по-тънки от детайлите по внедряването.
  • Оценяване на три нива (Granito). Диагностичните, формиращите и сумативните задачи получават по една версия, обогатена с AI, а сумативният край се движи към автентични проекти, в които инструментът е партньор за подкрепа, а не крайният продукт. Това е главата за четене, ако въпросът е какво да спрем да оценяваме.

Раздел II: клинични и консултативни курсове

  • Психотерапията като уводна дейност (Castro). Студентите избират разстройство от DSM-5-TR и психотерапевтична техника, след което преживяват симулирана сесия и обсъждат какво печели и какво губи телемедицината, базирана на AI. Дизайнът преподава техниката чрез контраст: симулацията показва какво е релационната част на терапията, като я пропуска.
  • Съвместно изграждане на казуси (Pulido). Студентите използват ChatGPT, за да съставят казуси по DSM-5-TR и след това да ги оценят, което поставя умението за оценка върху студента, а не върху модела. Главата описва адаптации за следдипломна и бакалавърска подготовка и третира итеративното усъвършенстване на подканите като част от клиничното разсъждение, а не като техническа досада.
  • Концептуализация на казуса в семинар (Draheim). Концептуализацията на казуса е мястото, където студентите синтезират информация за клиента и изследвания на резултатите от лечението, и е трудна за преподаване в бакалавърска степен. Семинарът използва AI за генериране и критикуване на концептуализации, като натоварването на преподавателя с обратна връзка е назовано като ограничението, което прави инструмента привлекателен още в началото.
  • Културна скромност (Draheim). Домашно използва модел, за да се премине през статия за културната скромност, последвано от упражнение в час за намиране на пристрастията в генеративния изход. Сдвояването е важно: инструментът се използва, за да отвори тема, и след това става обект на критика в същата седмица.
  • Преподаване, съобразено с травмата (Rubio). Курсове за травма в магистърска степен използват текстови и образни модели, за да сътворяват терапевтични истории и образи на безопасно място, стъпили на трифазния модел на Herman и невросеквенциалния модел на Perry. Рамката върши работата тук; инструментите доставят материал, който рамката след това ограничава.
  • Ботове като терапевти (Niederjohn). Студентите разговарят с няколко чатбота и сравняват преживяването с работата лице в лице върху терапевтичния алианс. Главата доставя числата, които правят упражнението спешно: 65% от специалистите по психично здраве в по-ранни анкети виждат ползи в подкрепата от чатботове, докато 86% не подкрепят използването им в грижата. Практическото предложение е стълба — първо AI ролева игра, после връстници, после симулирани пациенти, изиграни от хора.
  • Ролева игра за стажанти (Labriola и VanHara). AI ролевите игри заменят сценарийната ролева игра между връстници с клинични представяния без сценарий, което според авторите повишава реализма и готовността за поемане на рискове. Те обвързват нуждата с данни от студентски анкети: 86% от близо 4,000 студенти в 16 държави съобщават, че използват AI, 58% казват, че нямат достатъчно познания за него, а 72% искат курсове по AI грамотност.

Раздел III: изследователски методи, статистика и научна грамотност

  • AI като изследователски съпилот (Sumutka и колеги). Дейностите превеждат начинаещите през стесняване на тема, намиране на източници, генериране и операционализиране на променливи и прилагане на етика. Заявената цел е информационна грамотност на първо място и бързина на второ, а главата е изрична, че инструментът се моделира толкова, колкото се използва.
  • Генериране на въпроси като критична оценка (Burkett). Трифазен подход в бакалавърски курс по изследователски методи превръща ChatGPT в генератор на оценъчни въпроси за дизайни на изследвания, с персонализиран GPT, изграден за целта. Въпросите след това служат като мярка за разбиране — ход в оценяването, за който други глави говорят, но рядко операционализират.
  • Употреби и злоупотреби, като модули (Urdan, Firtch и White). Готови за употреба модули покриват генериране на изследователски дизайни, тренировъчни тестове и известните режими на отказ, с разсъждението, че триенето при възприемане е истинската бариера за преподаватели, любопитни към AI, но с малко време.
  • Чатботът, който не оправда очакванията (Hilley и Edwards). „Zig“, изграден върху платформата Juji за задължителен курс по статистика, трябваше да дава помощ при поискване с тренировъчни задачи. Не оправда очакванията. Провалите му са конкретни и поучителни: студент, питащ за теста на Levene, написал „levee“ и получил отказ; въпрос за оценяването породил несвързан отговор за z-оценки; а молбите за примери получили определения вместо тях. Голяма част от това се дължи на платформа, заредена с въпроси и отговори, а не на модел за разсъждение, но главата е честният отрицателен резултат на тома и тази, която да прочетете, преди да строите бот за курс.
  • Поетапно интегриране в преподаването по R (Garrison, Tyson и Lyu). Моделът с четири етапа започва с учене без AI и добавя инструменти само когато студентите могат да оценят какво произвеждат те. Сигналът за готовност, който авторите назовават, е фрустрацията от ограниченията на AI, а документираният режим на провал е по-ранното въвеждане на AI, което е породило зависимост, преди основите да са налице.
  • ChatGPT плюс Elicit в семинар за студенти в последна година (Katzarska-Miller). Четири подготвителни работилници предхождат изследователска разработка с продължителност семестър, с генеративен модел за писане и инструмент за изследователски асистент за литературата. Главата обосновава дизайна със социалконструктивистка теория за ученето и използва самооценяване преди и след курса, за да провери дали AI грамотността се е придвижила.

Какво се повтаря в двадесет и единте глави

  • Поетапвайте достъпа. Почти всяка глава задържа инструмента, докато студентите имат нещо, спрямо което да го преценят — било то статистика, рамка, позиция в дебат или програмен фундамент.
  • Изисквайте проверка и я правете видима. Регистри на доказателства, проверки на източници, дневници на подканите и бележки „какво се промени след проверката на фактите“ се появяват в разделите. Изискването е това, което превръща използването на инструмента в учене.
  • Използвайте студентската рефлексия като инструмента. Рефлексиите са доказателствената база на повечето глави, което е и централната методологическа слабост на тома.
  • Проектирайте на ниво курс, не на ниво инструмент. Собственото организационно решение на книгата — една глава на курс — е препоръката.
  • Запазете преценката на преподавателя като целта. Повтарящото се твърдение е, че студентите трябва да си тръгнат способни да решават кога да не използват инструмента.

Къде книгата е слаба

Главите са разкази на практици. Почти никоя не съобщава дизайн, извадка или размер на ефекта, а където се появяват числа, те описват внедряването, а не ученето. Изключенията са частични: Lee и колеги имат анкети преди и след теста с 25% честота на отговорите след теста, а анализът на рефлексии на Jackson е тематично кодиране на един клас.

Ентусиазмът също е неравномерно проверен. Corcoran и Costa пишат като застъпници; Hilley и Edwards съобщават провал; само Slade и Hyk разкриват търговски интерес. Главите, назоваващи конкретни продукти, ще остареят бързо, тъй като повечето описват инструментите такива, каквито са се държали през 2025.

Пропуски в покритието, които си струва да знаете: цената и премиум нивата почти не се обсъждат, достъпността и уврежданията не са разгледани в отделен раздел, а K-12 се появява само в главата на Castro за средно образование. Томът е за преподаване по психология в бакалавърска и следдипломна степен в Съединените щати, с малко за големите лекционни курсове извън тези на Costa и Granito.

Какво можете да правите с нея

Прочетете главата за курса, който предстои да преподавате. Трите раздела — основополагащи и междудисциплинни курсове, клинични и консултативни курсове, изследователски методи и статистика — държат свързаните глави заедно. Примери: AI чатбот тутор в психологическата статистика, ChatGPT в двойка с Elicit в семинар за студенти в последна година, AI като треньор по дебати, концептуализация на казуса и културна скромност в клиничното обучение и глава за изследователски методи, в която студентите генерират въпроси с ChatGPT и след това ги критикуват.

За кого е предназначен

Преподаватели по психология на всеки етап от кариерата и преподаватели в съседни дисциплини от социалните науки, чиито проблеми с оценяването имат същата форма: работи с много есета, обсъждане на казуси, статистическа тревожност, малки курсове, в които едно преструктуриране е осъществимо.

Бележки и уговорки

Безплатен PDF, без акаунт. Авторското право е на STP, не е лиценз Creative Commons: лични и класни копия са позволени с посочване на авторството, докато разпространението или търговската употреба изискват разрешение от автора. Главите са разкази на практици, не изследвания — без дизайни, извадки или размери на ефекта — така че третирайте твърденията като съобщения за опит и цитирайте главите поотделно.

Свързани понятия

Вграждане на тази страница

Копирайте кода по-долу, за да вградите тази страница в система за управление на обучението или друг уебсайт. Вгражданата версия показва само съдържанието на страницата — скрива заглавната част, навигацията и долния колонтитул на сайта.