База знания AIEdAIEd KB
На тази страница

Прочетете тази страница на английски

Понятия

Идентичност на обучаемия

Създадена 2026-08-27 · Актуализирана 2026-11-08

Автоматичен машинен превод на тази английска страница, който още не е проверен от носител на езика.

Идентичност на обучаемия — развиващото се усещане за това кой е човек (и кой става) като обучаем, обхващащо дисциплинарни, професионални, творчески и академични идентичности. В AI в образованието генеративният AI притиска идентичността на обучаемия в две посоки едновременно: може да подкрепя формирането на идентичност (чрез Scaffolding на дисциплинарната принадлежност и увереността) и същевременно да го застрашава (подкопавайки възприеманото авторство, компетентност и автентично учене). Разбирането на идентичността на обучаемия е централно за проектирането на AI, който утвърждава, а не ерозира усещането на обучаемите за себе си.

Въпроси за размисъл

  • Спомнете си момент, в който сте чувствали, че дадено умение или работа са наистина „ваши“, а не просто извършени през вас. Какво направи разликата — авторство, признание, компетентност? Как би могъл инструмент, който произвежда работата вместо вас, да преоформи това усещане?
  • Често срещано допускане е, че идентичността е фиксирана черта, която обучаемият или има, или няма. Какво би се променило в начина, по който проектирате обучение, ако третирахте идентичността на обучаемия като нещо, което непрекъснато се изгражда чрез участие, признание и авторство?
  • Страницата описва „парадокс на компетентността“ сред студенти по изкуство и дизайн: AI инструментите се усещат лесни и полезни, но използването им застрашава творческата идентичност, която студентите извличат от ръчния занаят. Случвало ли ви се е лесен инструмент да постави под въпрос собствената ви компетентност или идентичност? В какво се състоеше напрежението?
  • Студентите понякога крият или се срамуват от използването си на AI, което фрагментира академичната им идентичност и честния им ангажимент. Кога натискът да изглеждаш определен вид обучаем тласка хората да прикриват как всъщност учат, и какво би направило разкриването безопасно?
  • AI може да подкрепя формирането на идентичност, както и да го застрашава. Ако проектирате AI спътник в ученето, кои конкретни характеристики биха защитили усещането на обучаемия за авторство и собственост, като същевременно предлагат подкрепа?

Въведение

Идентичността на обучаемия се отнася до това кой според самия обучаем е той и кой става в дадена област — мотивационен и развитиен конструкт, различен от убежденията за способности като самоефективността, които отговарят на по-тесния въпрос мога ли да направя това? Идентичността се формира чрез участие, признание и авторство: да видиш себе си отразен в една област и тази себепредстава да бъде потвърдена от другите. AI преоформя и трите условия, защото променя кой върши работата, какво се брои за собствен принос и дали обучаемият е признат за автор на собственото си учене (Самостоятелността на обучаемия, Metacognition).

Защо идентичността има значение за AI в образованието

Идентичността е мотивационен и развитиен конструкт, различен от (но свързан с) сродните способности и убеждения. Докато самоефективността се отнася до мога ли да направя това?, идентичността се отнася до кой съм аз — и кой ставам? Тя се изгражда чрез участие, признание и авторство — чрез това да видиш себе си отразен в дадена област и тази себепредстава да бъде потвърдена. AI преоформя условията, при които идентичността се формира, защото променя кой върши работата, какво се брои за собствен принос и дали обучаемият се чувства признат за автор на своето учене. Това прави идентичността дизайнерски въпрос от първи ред, а не периферен „мек“ фактор.

  • Авторството и компетентността под заплаха. Когато AI произвежда текст, изображения или код, обучаемите може да се питат дали резултатът е наистина „техен“ — предизвикателство към измерението на авторството в идентичността. Liu et al. (2026) документират парадокс на компетентността при студенти по изкуство и дизайн, използващи GenAI за генериране на изображения от текст: инструментите се усещат лесни и полезни, но използването им едновременно застрашава творческата идентичност, която студентите извличат от ръчния занаят и авторството, създавайки истинско напрежение между лекотата и самооценката.

Отделно условие за авторство, а не само заплаха за него: когато самоформиращият диалог редовно се делегира на разговорен модел, авторите твърдят, че интегративната работа по авторизирането е делегирана, а не недоразвита или отсъстваща — самост, плътно изразена, но неавторизирана, за която според тях съществуващите конструкции нямат място (Du et al. (2026)).

  • Срам и скрито използване. Lin et al. показват, че студентите по компютърни науки изпитват срам и вина около използването на AI, които функционират като социални регулатори, подтикващи към прикриване и избирателно разкриване — поведения, които могат да фрагментират академичната идентичност и да подкопаят честния ангажимент с ученето.
  • Идентичността като нещо, което AI може да подкрепи. AI не трябва само да застрашава идентичността. Benedetti (2026) твърдят, че отговорното, релационно ориентирано педагогическо съпровождане може да подкрепи развитието на STEM идентичността на обучаемите, като предоставя прозрачна, ограничена подкрепа, която оставя място на обучаемия да притежава собствената си траектория.

Идентичността в изследванията на базата знания

  • Творческа идентичност: парадоксът на компетентността при T2I улавя как лекотата на използване може да подкопае базираната на занаят идентичност на студентите по изкуство и дизайн.

  • Усещаното авторство може да се разграничи от действителната оригиналност. Студенти по дизайн, изграждащи уебсайтове с AI, оцениха авторството си високо (67/100, удовлетвореност 6,4/7, възприемано качество 6,1/7), но тези оценки не проследиха нищо измеримо: дизайните им бяха по-хомогенни, отколкото без AI, а усещаното авторство корелираше с измерената оригиналност при r ≤ +0,13 (Boussioux et al., 2026).

  • Професионална идентичност: множество проучвания третират въздействието на AI върху професионалната идентичност — например Lodge et al. (2026) твърдят, че завършващите се нуждаят от адаптивни способности (AI грамотност, Distributed Cognition, Metacognition) именно за да поддържат жизнеспособна професионална идентичност в интегрирано с AI бъдеще, вместо да бъдат определени от — или изключени от — инструментите си. Преценките за GenAI могат да се разделят по времеви контекст, както и по авторство: интервюираните смятаха използването на AI за неподходящо в ученето, но легитимно или очаквано в бъдещата професионална работа — „Като студент трябва да уча, като професионалист трябва да произвеждам“ (Sun et al. (2026)).

  • Постчовешка и хибридна идентичност: Elsayed (2026) теоретизира постчовешкия обучаем, чиято когниция е наистина хибридна и разпределена между биологични и изкуствени системи — преформулиране на самото формиране на идентичност в епохата на когнитивния AI.

  • Студентска и академична идентичност: Изследванията върху автентичното оценяване в тази литература се свързват с идентичността, защото оценъчните задачи, които изискват автентично, лично представяне, помагат на студентите да се видят като способни практици; изследванията в обучението по история показват как патерналистичното използване на AI може да оформи начина, по който студентите конструират идентичността си на дисциплинарни изследователи.

  • Как студентите рамкират инструмента, оформя професионалното им развитие. Студентите, които представят GenAI единствено като социо-емоционален партньор, произвеждат по-слабо диференцирани рефлексии за професионалното си учене от тези, които го рамкират и като техника, учебен материал или структура (Bohmer et al., 2026).

  • Предпазливо приемане: избирателното използване на AI като защита на идентичността. Zagami (2026) проучва 484 студенти в един австралийски университет и установява, че по-успешните студенти докладват по-ниска активна ангажираност с генеративен AI, по-нисък положителен афект към AI, по-ниско възприемано въздействие върху ученето и по-ниско оттегляне, свързано с AI, с най-силни асоциации при rho = -0,395 за възприеманото въздействие върху ученето и rho = -0,359 за положителния афект. Отговорите им на отворени въпроси описват използване, което е избирателно (изясняване, обобщаване, подкрепа на работния процес), проверявано и подчинено на собствената им преценка, а резултатите на ниво въпрос показват по-голямо съгласие, че разчитането на AI пречи на критичното мислене и независимото решаване на проблеми. Авторите четат това като работа по идентичността: за студенти, чието усещане за себе си като успешни обучаеми почива на собствените им усилия и преценка, ограничаването на използването на AI защитава епистемичната самостоятелност, от която идентичността зависи — което означава също, че моделът не е нито технофобия, нито ниска ангажираност.

  • Заявената цел не управлява непременно решение за AI. Ting et al. (2026) интервюират 14 студенти бакалаври и кодират всяко интервю за връзката между целта на студента — лично значимо намерение да допринесе отвъд себе си — и изборите му за AI. Само някои правят връзката: една студентка отказва AI, защото екологичните и човешките му разходи противоречат на целта ѝ, а трима оставят бъдещата професионална идентичност да оформи изборите им („допринася за психолога, който един ден ще бъда в света“). Други с еднакво ясно усещане за цел не правят такава връзка, описвайки целта и AI като „донякъде отделни“, така че да имаш идентичност за защита не е същото като да черпиш от нея. Статията отделя и причините, които студентите дават, за да запазят работата своя — развитие на умения, собственост и гордост и морално възражение — които идват по различни механизми и не бива да се обединяват в един мотив.

Връзка със самостоятелността на обучаемия

Самостоятелността на обучаемия и идентичността на обучаемия са тясно свързани, но различни конструкции, които лесно се смесват — и двете са централни за това как AI влияе на ученето.

  • Самостоятелността е за правенето; идентичността е за битието. Самостоятелността на обучаемия се отнася до способността да действаш целенасочено, да правиш избори и да упражняваш контрол върху ученето си в момента — ситуативна, интеракционна и променлива способност. Идентичността на обучаемия се отнася до това кой е и кой става като обучаем — по-трайно, наративно и развитийно усещане за себе си. Самостоятелността пита „мога ли да направлявам това?“, а идентичността пита „това ли съм аз / това ли искам да бъда?“.
  • Те са причинно преплетени. Самостоятелността е едновременно източник и резултат на идентичността. Осъществяването на самостоятелност — избиране, авторизиране, постоянство — е начинът, по който обучаемият започва да се вижда като самостоятелен човек (идентичността е отчасти интернализирана самостоятелност). Обратно, стабилната дисциплинарна или професионална идентичност доставя мотивацията и самооценката, които поддържат самостоятелността при трудности. Идентичността е натрупаният продукт на повтарящи се самостоятелни действия; самостоятелността е продължаващото осъществяване, което изгражда идентичността.
  • AI ги застрашава по различни механизми. AI може да ерозира самостоятелността, като кани към свръхразчитане и пасивно приемане — обучаемите спират да направляват собственото си мислене. AI може да ерозира идентичността, като подкопава авторството и компетентността — когато AI произвежда работата, обучаемите може да престанат да чувстват, че резултатът е „техен“ или че принадлежат на областта. Парадоксът на компетентността е заплаха за идентичността; имплицитното преразпределение на епистемичния труд от AI е предимно заплаха за самостоятелността, макар с времето да се натрупва в идентичността.
  • Защитата на двете е дизайнерската цел. Подкрепата за самостоятелността означава запазване на контрола и избора на обучаемите (например ограничено триене, надзор с човек в цикъла). Подкрепата за идентичността означава защита на авторството и признанието (например автентично оценяване, прозрачно приписване на приноса на AI спрямо човешкия). Дизайн, който защитава самостоятелността, но не авторството, защитава контрола без усещането за себе си — и обратното.

Накратко: подкрепяйте самостоятелността, за да могат обучаемите да действат; поддържайте идентичността, за да знаят кои са, докато действат. Здравословното подкрепяно от AI учене се грижи и за двете.

Връзка с идентичността на преподавателя

Идентичността на обучаемия е обърнатият към студента аналог на идентичността на преподавателя. Идентичността на преподавателя — развиващото се професионално саморазбиране на преподавателите — е документирана на страницата Преподаването, където Laidlaw (2026) рамкират GenAI като криза на идентичността за академичния състав, а не просто като пропуск в уменията, а обучението на преподаватели, основано на TPK третира идентичността като част от професионалната подготовка. Двете са реципрочни: преподавателите, които преживяват нарушение на идентичността, са по-малко способни да подкрепят развитието на идентичността на своите студенти, така че една здравословна интегрирана с AI система трябва да се грижи и за двете.

Връзки

Идентичността на обучаемия се свързва с самостоятелността (идентичността се осъществява чрез самостоятелно авторство), самоефективността (убеждения за компетентност, които поддържат идентичността), мотивацията и теорията за самоопределянето (формирането на идентичност удовлетворява потребности от автономия и компетентност), преживяването на студента и ангажираността на студента, и STEM образованието (където дисциплинарната идентичност е ключов резултат и предиктор за постоянство). Тя се оформя и от ситуираното обучение и критичната педагогика (идентичността като участие и като преговор, натоварен с власт) и се свързва с автентичното оценяване (задачи, които позволяват на обучаемите да се представят и така да заявят идентичност). Нейната релевантност за висшето образование и K-12 обхваща както училището, така и професионалната подготовка.

Чести заблуди

„Идентичността на обучаемия е стабилна черта, към която един курс може да се приспособи.“ По-добре е да се третира като нещо, което непрекъснато се изгражда чрез участие, признание и авторство. Тази промяна премества дизайнерския въпрос от съответстване на съществуваща идентичност към оформяне на тази, която курсът прави възможна — а AI, който извършва работата, премахва една от трите съставки, тъй като авторството е там, където възниква претенцията за идентичност.

„Проблемите с идентичността принадлежат на студенти от недостатъчно представени групи.“ Идентичността се формира у всеки обучаем според това дали участието му е признато, което я прави общо дизайнерско условие, а не специална мярка. Рамкирането ѝ като насочена грижа е начинът, по който тя се отлага.

„AI помощта сваля бариери и следователно разширява участието.“ Тя може да свали бариерата за производство на работа, докато стеснява бариерата за заявяване на авторство. Студент, който подава гладко произведение, което не е авторствал, е получил достъп до резултата и е лишен от признанието, което изгражда идентичността зад него.

„Признаването на идентичността на обучаемия е въпрос на представителство в съдържанието.“ Представителството има значение и признанието се осъществява в практиката: чии въпроси се приемат, чий принос се кредитира и кой се третира като способен. Една учебна програма може да е представителна и все пак да отказва признанието, което формирането на идентичност изисква.

Свързани концепции

Свързани статии

Свързани ЧЗВ

Метаданни

ДисциплинаStem Education
НивоAdult Learning
Целева аудиторияLearners
Основи на AI в образованиетоСамостоятелността на обучаемия, Идентичност на обучаемия
ИзточникИсторияРедактиранеЧат

Вграждане на тази страница

Копирайте кода по-долу, за да вградите тази страница в система за управление на обучението или друг уебсайт. Вгражданата версия показва само съдържанието на страницата — скрива заглавната част, навигацията и долния колонтитул на сайта.